Село Чепино няма общо с квартала в курортния комплекс Велинград, а е съвпадение в имената. Въпросното село е близо до Радомир, който вече има статут на бивш околийски град. До него разстоянието е само 25 км, а ако искаме да отидем от селото до София, дистанцията е 60 км. За това село няма много данни за сегашната му история, но за сметка на това не липсва информация за миналото. Така например още от епохата на късната античност тук има следи от живот и категорично доказателство за това са намерените керамични предмети от бита и ежедневието. Не е една местността, в която има останки на крепости и укрепления, поне едно от които издигнато на естествено образувало се възвишение. Тук има доста интересни места за посещаване, стига дошлите да са любители на туризма и историята. Средните векове също е период, в който селото кипи живот, като от тогава датират и някои църкви.
Чепино е вероятно със статут на мобилно селище в миналото, което след известен период изчезва. Тук не става дума да не се вписва повече в географските карти – може би е изпепелено или просто хората са го напуснали и на мястото на домовете им поникват само плевели и бурени. Точно това дава основания на изследователите да приемат, че селището е мобилно и не е в състояние да се задържи на едно място. Топонимът Ранинци би могъл да ни помогне много в тази връзка, защото се среща на поне две места в близост до селото. Едното е в северозападния край на населеното място, а другото се намира в сравнителна близост до други две села. В местността Бойковци има открит некропол от времето на Средновековието, отстоящ само на километър дистанция. Няма как тук да не се споменат юруците, които изповядват мюсюлманската религия. Известни са като богаташи и притежатели на многобройни стада от овце, които всяка зима закарват на паша в Беломорието. За тях подробно пише в романа си Време разделно Антон Дончев, особено когато прокудените българи отиват да молят от юруците да им подарят земя и те с общи усилия да изградят на ново своите селища.
Номадският живот на юруците ги води до различни места, а не само в Чепино. За тях се знае, че живеят продължително в Мала Азия, Македония, Тракия и Епир. Точно тези области подсказват близостта с Бяло море и топлия климат, от който имат нужда техните животни. Казата Сирищник поне за известен период от време управлява административно селото, защото срещу името му с тире е изписана точно тя. Овощарството и отглеждането на дребни домашни животни са двата основни поминъка на местното население. Това обаче пак се отнася за миналото, а за настоящето няма информация. Все пак ако трябва да се отбележи най-популярната и свързана с историята местност, тя се нарича Мраката. Един от автентичните документи за имената на селото през годините представляват поменниците на Рилския манастир, в които точно откриваме информация за казата Сирищник. Вероятно посещението на манастира е полезно във връзка изучаването на историята на това село, сравнително близо до столицата.
